Котешка змия

Котешката змия носи името си заради тесните вертикални зеници, които при силна светлина напомнят котешко око. Тя е стройна, петниста и предимно нощна. През деня обикновено остава в цепнатина, под естествено укритие или сред камениста растителност, затова присъствието ѝ лесно остава незабелязано дори в добре проучвани места.

В задната част на горната ѝ челюст има уголемени браздувани зъби, свързани с отделящи секрет жлези. Това я прави заднозъба отровна змия, но с отровен апарат, различен от този на пепелянката и усойницата. Обичайният риск за човек е нисък, защото малката уста и задното положение на зъбите затрудняват въвеждането на секрет при кратко защитно ухапване. „Нисък риск“ обаче не означава „безвредна“ или „подходяща за хващане“: медицинските данни са ограничени и всяко ухапване трябва да бъде оценено от специалист.

Накратко

Име и систематика

Съвременното име е Telescopus fallax. В по-старата литература може да се срещне като Tarbophis fallax. Българските животни традиционно са означавани като T. f. fallax, но The Reptile Database отбелязва, че част от подвидовите граници в комплекса се нуждаят от преразглеждане. Това не поставя под съмнение присъствието на вида в България; означава само, че не всяка стара подвидова етикета трябва да се приема като окончателна.

Котешката змия е от семейство Colubridae. Терминът „заднозъба“ описва разположението на специализираните зъби, а не отделна таксономична група.

Как да я разпознаем

Главата е сравнително широка и ясно отделена от тънката шия, а муцуната е заоблена. Очите са малки, с вертикална зеница при силна светлина. По горната страна на главата има големи симетрични щитчета; в тилната област обикновено се вижда тясно тъмно петно.

Гърбът е сивкав, бежов или жълтеникаво-сив, с редица едри тъмнокафяви петна или къси напречни фигури. Отстрани има по-дребни петна. Коремът е белезникав или жълтеникав с множество тъмни точици. Люспите изглеждат гладки, а тялото и опашката — значително по-стройни от тези на отровниците.

Българският полеви определител посочва дължина до 110 cm, но по-късният преглед на реално измерени екземпляри намира надеждно документиран български максимум 95 cm. По-големи стойности до 120–130 cm се срещат в литературата за целия ареал, понякога без проследим първичен източник. За полево определяне е по-добре да се използват формата, петната, гладкото стройно тяло и вертикалната зеница, а размерът да остане ориентир.

Може ли да се обърка с отровница?

Широката глава, вертикалната зеница и петнистият гръб могат да създадат впечатление за усойница или пепелянка. Котешката змия обаче е по-стройна, с по-дълга и постепенно изтъняваща опашка. Петната са обикновено отделни и едри, а не непрекъсната зигзагообразна ивица. Липсва и рогчето на пепелянката.

Тези белези имат изключения. Някои отровници са без ясен зигзаг, а гледането на зеницата изисква добър кадър и не бива да бъде повод за приближаване. Формата на главата сама по себе си също не разделя надеждно „опасни“ от „безопасни“ змии.

Млади пъстри смоци, медянката (Coronella austriaca) и леопардовият смок (Zamenis situla) могат да изглеждат подобно на кратък поглед. При несигурност полевото решение остава едно: запазете дистанция, не докосвайте животното и снимайте, без да го местите.

Отрова и действителен риск за човека

Уголемените зъби се намират назад по горната челюст и имат бразда, по която жлезният секрет достига до захапаната плячка. Котешката змия обикновено задържа дребен гущер достатъчно дълго, за да може този механизъм да подейства. При човек бързото защитно захапване много по-трудно достига със задните зъби и затова рискът от съществено отравяне е малък.

Тази анатомия не е абсолютна защита. Продължително захапване на пръст или тънка кожна гънка може да позволи контакт със задните зъби. Обзорът на Paolino et al. (2024) определя описаните прояви при Telescopus и други европейски не-преднозъби змии главно като локални, но подчертава, че медицинската значимост остава недостатъчно изяснена. Малкият брой случаи не доказва, че по-силна реакция е невъзможна, особено при дете, алергична реакция, продължително ухапване или неправилно определен вид.

За човек, който просто наблюдава змията, риск практически няма. Приближаването, улавянето и опитът за манипулиране създават излишната възможност за защитно ухапване.

Разпространение

Общият ареал започва от югоизточната част на Европа и продължава през Балканите, Турция и Кавказ към части от Западна Азия. Видът се среща и на множество средиземноморски острови.

В България са потвърдени две широки области:

• долината на Струма и съседни ниски части на Югозападна България;
• отделни райони в Източните Родопи.

Проучването на Domozetski et al. (2019) добавя много наблюдения от известния югозападен ареал. Авторите заключават, че новите сведения по-вероятно отразяват по-интензивно нощно проучване, а не внезапно разширяване или нарастване на популацията. Това е важна разлика: „открита на повече места“ не означава автоматично „станала по-многобройна“.

Публикувано през 2025 г. наблюдение от гръцката страна на Западните Родопи, близо до държавната граница, поставя въпрос за възможно присъствие и в съседна българска територия. То не е потвърждение за България и затова не разширяваме националния ареал въз основа на него.

Не публикуваме точни находища или маршрут към места с малък брой известни наблюдения.

Зоните са умишлено по-широки от отделните находища и не могат да служат за маршрут. Те различават двете потвърдени български области, без да оцветяват предполагаема връзка между тях. Публикуваният гръцки запис от 2025 г. остава извън националната карта, защото не е българско потвърждение.

Местообитание и нощна активност

Котешката змия използва сухи скалисти, каменисти или песъчливи терени с ксеротермни треви и храсти, както и редки ниски гори. Катери се добре по скали, сухи зидове, дървета и храсти. Цепнатините и запазената каменна структура са важни дневни убежища.

Понякога се среща в слабо застроени места. Това вероятно е свързано с наличието на каменни укрития, топли повърхности и гущери, а не с предпочитание към човешко безпокойство. Ремонтът на стари зидове, интензивното осветяване, автомобилите и директното убиване могат да превърнат такова място в капан.

Данните от Югозападна България очертават срещи от края на март до първата половина на октомври, с най-много записи през юли и август. Почти всички живи змии в това изследване са наблюдавани нощем. Това описва конкретния набор от данни и не е обещание, че видът може да бъде намерен в определен месец или час.

Хранене

Основната плячка са гущери. Българският определител споменава по-рядко дребни гризачи и новоизлюпени птици, а проучването от 2019 г. описва два преки случая с различни видове гущери. Нощната змия често търси дневно активната си плячка в укрития, вместо да я преследва на открито през деня.

Змията може да се увие около плячката и да я задържи, докато задните зъби и жлезният секрет подпомогнат обездвижването. Това не е основание естествените укрития да бъдат разглобявани в търсене на ловуващо животно.

Размножаване

Котешката змия снася яйца. Размножаването в България остава слабо проучено. Полевият определител обобщава данни от други източни части на ареала за 6–9 яйца, снасяни в началото на лятото, и излюпване към края на топлия сезон.

Това е ориентир от по-широкия ареал, а не измерена норма за България. Каменна цепнатина или друг предполагаем размножителен микробиотоп не бива да се отваря, разчиства или публикува като точно местоположение.

Отговорно нощно наблюдение

Нощното търсене носи допълнителни рискове за наблюдателя и животното. Ако срещнете котешка змия:

1. осветете я с разсеяна, умерена светлина и не дръжте силен лъч продължително в очите ѝ;
2. останете на разстояние и не блокирайте цепнатината или растителността, към която се оттегля;
3. не я сваляйте от зид, клон или скала;
4. не повдигайте камъни и не разглобявайте сухи зидове;
5. стойте извън пътното платно и носете видима екипировка, ако сте близо до път.

Снимка на цялото тяло и един кадър на главата от безопасна дистанция обикновено са по-ценни от серия отблизо, за която змията е обградена или задържана.

Какво да документираме

Запишете датата, часа, приблизителната температура или общите условия, вида на местообитанието, поведението и дали животното е живо или прегазено. Приблизителната дължина трябва да бъде ясно означена като оценка.

Точните координати могат да бъдат ценни за специалисти, особено извън добре известния ареал. Изпращайте ги поверително на компетентна научна или природозащитна организация. За публична снимка премахнете географските метаданни и използвайте само широк район.

Какво да направим при ухапване

Не чакайте появата на силни симптоми, за да потърсите съвет.

• Отдалечете се от змията, останете в покой и се обадете на 112.
• Обездвижете ухапания крайник и свалете пръстени, часовник и други стегнати предмети.
• Не слагайте турникет или стегната превръзка, не разрязвайте, не изсмуквайте и не третирайте раната с лед, химикали или електричество.
• Не улавяйте змията за определяне. Покажете съществуваща снимка, ако е направена безопасно.
• Отбележете часа и съобщете дали захапването е било кратко или продължително, но не отлагайте медицинската помощ.

Световната здравна организация препоръчва пострадалият да бъде обездвижен и транспортиран без забавяне, а опасни и неефективни действия като турникет, разрязване и изсмукване да не се използват.

Заплахи и опазване

В България котешката змия е оценена като уязвима (VU) в Червената книга от 2015 г. В световен и европейски мащаб е слабо засегната (LC). Оценките не си противоречат: националната разглежда ограниченото българско разпространение, а международната — много по-голям ареал.

Видът е защитен в цялата страна по Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3. Включен е и в Приложение IV на Директивата за местообитанията и Приложение II на Бернската конвенция; тези режими са обобщени в EUNIS.

Пътищата са пряко документирана заплаха. От 55 животни, регистрирани при теренните наблюдения в югозападното проучване, 18 са намерени прегазени, а при още две причината за смъртта е неизвестна. Риск представляват също разрушаването на каменни убежища, преобразуването на сухите местообитания, пожарите и умишленото убиване.

Опазването на котешката змия не изисква тя да бъде доближавана. Изисква да останат свързани сухите местообитания, да се запазят естествените цепнатини и традиционните сухи зидове, да се намалява смъртността по пътищата и наблюденията да не се превръщат в публичен указател към малки популации.

Видима най-често когато светът притихне

Котешката змия показва колко непълна може да бъде дневната представа за един ландшафт. Новите нощни наблюдения разкриват присъствие, което дълго е оставало скрито, но не отменят уязвимостта на вида в България. Спокойната снимка, точният запис и непокътнатото убежище са достатъчни — и за знанието, и за змията.

Източници и допълнително четене

Източниците са проверени на 20 август 2026 г.

1. Бешков, В. (2015). Котешка змия Telescopus fallax. В: Големански, В. и др. (ред.). Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН и МОСВ, София.
2. Domozetski, L. D., A. N. Pulev, L. G. Sakelarieva, G. N. Manolev, B. Y. Naumov (2019). Distribution of European Cat Snake Telescopus fallax in South-Western Bulgaria. Ecologia Balkanica, Special Edition 2: 139–146.
3. Бисерков, В., Б. Наумов, Н. Цанков, А. Стоянов, Б. Петров, Д. Добрев, П. Стоев (2007). Определител на земноводните и влечугите в България. Зелени Балкани, София, с. 128.
4. Naumov, B. Y., G. S. Popgeorgiev, A. V. Dyugmedzhiev, V. A. Beshkov (2020). On the Maximum Sizes in Snake Species (Reptilia: Serpentes) from Bulgaria. Ecologia Balkanica 12(2): 13–20.
5. Uetz, P. et al. (ред.). Telescopus fallax. The Reptile Database.
6. Di Nicola, M. R., F. P. Faraone, T. Zabbia (2022). An updated dichotomous key to the snakes of Europe. Basic and Applied Herpetology 36: 47–64.
7. Paolino, G. et al. (2024). A review of bites by non-front-fanged snakes (NFFS) of Europe. Toxicon 250: 108116.
8. Agasyan, A. et al. (2024). Telescopus fallax: европейска оценка — Least Concern. The IUCN Red List of Threatened Species 2024.
9. Chetalbashev, T. D. (2025). A new record of Telescopus fallax near the border between Bulgaria and Greece in the Rhodope Mountains. Bulletin of the Natural History Museum – Plovdiv 10: 29–32.
10. Министерство на околната среда и водите. Закон за биологичното разнообразие — актуален текст и Приложение № 3.
11. European Environment Agency. EUNIS species factsheet: Telescopus fallax.
12. World Health Organization. Snakebite envenoming: questions and answers.
13. Министерство на вътрешните работи, Дирекция 112. Единен европейски номер 112.
14. Natural Earth / DataHub. Country Polygons as GeoJSON. Публично достъпни географски контури, използвани за основата на обобщената карта.