Черноврата стрелушка

Черновратата стрелушка е дребна, изключително стройна и бърза змия от най-топлите части на Югоизточна България. Тя е неотровна и не представлява опасност за човека. Името ѝ идва от тъмните петна от двете страни на шията, които често се съединяват зад главата в ясно изразена препаска.

В България видът е оценен като критично застрашен (CR). В по-широк географски мащаб оценките са по-благоприятни, но това не описва състоянието на малката и изолирана популация в страната. При този вид точната находка сама по себе си е чувствителна природозащитна информация: публикуването ѝ може да улесни безпокойството и незаконното събиране.

Накратко

Име и систематика

Съвременното научно име е Platyceps collaris. В по-старата литература видът може да се срещне като Coluber collaris или Coluber rubriceps, а българските животни — като Platyceps collaris thracius. Това са исторически имена, а не свидетелство за няколко различни вида в България.

Генетичното изследване на Šmíd et al. (2021) разграничава две основни линии: левантийска и балканско-анатолийска. Българските проби принадлежат към балканско-анатолийската линия. Авторите приемат името P. c. rubriceps за нея, а описаното от България thracius — за по-късен синоним. The Reptile Database следва същото подвидово разграничение.

Тази таксономична подробност е важна при четене на стари източници, но не променя полевото поведение: всяка черноврата стрелушка в България трябва да бъде наблюдавана без улавяне и без публично разкриване на точното място.

Как да я разпознаем

Тялото е съвсем тънко, а опашката — дълга. Българският полеви определител посочва обща дължина до 71 cm в страната, макар че в други части на ареала са известни екземпляри до 112 cm. Това е стройна змия, създадена за бързо придвижване, а не набит вид с ясно отделена широка глава.

Гърбът обикновено е сиво-кафяв, а предната част може да има сиво-зеленикав оттенък. Най-характерните видими белези са:

• по едно синьо-черно петно от двете страни на шията, понякога със светъл кант;
• често сливане на двете шийни петна зад главата във фигура, напомняща пясъчен часовник;
• по-малки тъмни странични петна, които могат да продължат до средата на тялото или малко след нея;
• тъмна ивица от върха на муцуната през окото към шийното петно;
• чиста горна страна на главата и липса на светли вертикални петна непосредствено пред и зад окото;
• светъл, обикновено непетнист корем.

Окраската е променлива, а част от белезите може да не се виждат при движение, силни сенки или лош ъгъл. За надеждно последващо определяне са по-полезни няколко спокойни снимки от дистанция, отколкото опит за задържане на животното.

Прилика с тънкия стрелец

Най-близкият полеви двойник е тънкият стрелец (Platyceps najadum). И двата вида са стройни, бързи и имат тъмни петна в предната част на тялото.

При тънкия стрелец обикновено се виждат светли вертикални петна непосредствено пред и зад окото. При черновратата стрелушка те липсват, а вместо тях тъмната ивица продължава през окото към по-едрото шийно петно. При P. najadum страничните петна са съсредоточени в предната четвърт на тялото; при P. collaris могат да продължат значително по-назад и са разделени от по-широки светли пространства.

Тези разлики трябва да се оценяват по снимка и общ изглед. Броенето на люспи и оглеждането на коремната страна изискват улавяне и нямат място в любителско полево наблюдение.

Разпространение

Черновратата стрелушка е източносредиземноморски вид. Общият ѝ ареал обхваща части от Балканите, Турция и Леванта. Европейската част на ареала е малка и е ограничена до югоизточния край на континента.

В България потвърдените сведения са малко и са съсредоточени основно в Югоизточна България — по южното Черноморие и във вътрешността на Странджа. Данните на Milchev (2021) показват, че видът не е ограничен до тясната крайбрежна ивица: потвърден е и в подходящо местообитание навътре в Странджа.

Картата умишлено не показва координати, имена на малки населени места или описание на маршрут. Научната публикация от 2021 г. изрично препоръчва да не се разгласяват известните и бъдещите находища заради риска от събиране. Обобщеният район е достатъчен за запознаване с вида; точните данни трябва да достигат поверително само до компетентни експерти и институции.

Местообитание

Типичното местообитание е топло, сухо и открито: каменисти или скалисти места с ксеротермни треви, редки ниски храсти и убежища в пукнатини или между камъни. Такава мозайка осигурява едновременно места за припичане, бързо укритие и подходяща плячка.

По-новите български данни добавят важна подробност. Едно от описаните местообитания навътре в Странджа не е изразено скалисто, а включва пасища и изоставени земеделски площи с ксеротермна тревна растителност, отделни камъни, храсти и групи дървета. Следователно нито близостта до морето, нито непрекъснатата скала са задължителни белези.

Това не означава, че всяка суха поляна в Югоизточна България е местообитание на вида. Малкото публикувани сведения не позволяват точен модел на разпространението, а липсата на наблюдения може да отразява както реално отсъствие, така и недостатъчно проучване.

Дневен и бърз ловец

Черновратата стрелушка е дневна. Ловува основно на повърхността и може да се движи много бързо. При опасност първият ѝ избор обикновено е да достигне растителност, цепнатина или друго укритие. Преследването за по-близка снимка удължава стреса и лесно насочва животното към път или открито място.

Биологията на българската популация остава слабо проучена. Полевият определител посочва основно гущери в храната, а дребни гризачи и насекоми — много по-рядко. По-старата българска Червена книга също свързва храненето преди всичко с дребни гущери. Докато няма количествено изследване от България, този общ профил не бива да се превръща в точен списък или проценти.

Размножаване

Видът е яйцеснасящ. Българските източници съобщават за малки люпила от 3 до 6 яйца, снасяни през лятото. Пътно убита женска, описана през 2021 г., е носела шест яйца, което съвпада с по-старите обобщения.

Това единично наблюдение не е достатъчно за строг годишен календар. Времето на размножаване и развитието на яйцата зависят от условията, а данните за българската популация са оскъдни. Намирането на бременна женска или място с яйца не оправдава улавяне, преместване или продължително стоене край убежището.

Как да наблюдаваме отговорно

При критично застрашен вид срещата трябва да остане случайна и ненатрапчива, а не резултат от целево претърсване на известни находища. Ако видите черноврата стрелушка:

1. спрете на разстояние и оставете свободен път към укритие;
2. не я преследвайте, обграждайте или насочвайте за снимка;
3. не я докосвайте и не използвайте пръчка, кука или друг предмет;
4. направете няколко кадъра с приближение от фотоапарата, не с приближаване на тялото;
5. отдалечете се веднага, ако змията ускорява, застива напрегнато или многократно опитва да се скрие.

Не преобръщайте камъни и не разрушавайте пукнатини, зидове или растителност в опит да намерите вида. Дори когато животното не бъде открито, такова търсене може да промени микроместообитанието на него и на плячката му.

Какво да документираме

Добре документираното случайно наблюдение може да допринесе за познанието и опазването на вида. Без да местите животното, запишете:

• дата и точен час;
• приблизителна дължина;
• поведението при първото забелязване — покой, припичане, придвижване или укриване;
• общ тип местообитание — тревна площ, храстова мозайка, каменист терен, край на път;
• температура, облачност, вятър и скорошни валежи, ако са известни;
• снимка на цялото тяло и, ако ъгълът позволява без приближаване, на главата и шийния рисунък.

Запазете точните координати в личния полеви запис. Изпращайте ги поверително на проверен херпетолог, научна институция или компетентен природозащитен орган. В публични публикации посочвайте само широк район, премахвайте географските метаданни от снимките и не описвайте подхода до мястото.

Ако животното е на път, първо оценете безопасността за хората. Не спирайте в лента за движение и не излагайте себе си или други участници на риск. При намерен прегазен екземпляр снимката, часът, типът път и поверително предадените координати също са ценни данни; не е необходимо тялото да бъде вземано.

Заплахи и опазване

Малката българска популация е уязвима към промени, които засягат дори ограничена площ. Българската Червена книга и по-новата публикация посочват сред основните заплахи:

• застрояването и туристическото развитие по крайбрежието;
• строителството и разширяването на пътната мрежа;
• пряката смъртност от автомобилния трафик;
• разрушаването и фрагментирането на сухите открити местообитания;
• целевото търсене и незаконното събиране.

Видът е включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие и е защитен на територията на цялата страна. Законът забранява умишленото улавяне, убиване, преследване и обезпокояване на включените животински видове. В EUNIS е отразено и включването му в Приложение II на Бернската конвенция под по-старото име Coluber rubriceps.

За този вид опазването на информацията е част от опазването на животното. Публичната снимка без координати може да образова хиляди хора; снимката с точен адрес може да изложи една от най-редките български змии на пряк риск.

Защо всяка среща има значение

Черновратата стрелушка е пример защо националният природозащитен статус не може да се съди по големината на световния ареал. В България тя е представена от малка периферна популация, позната от ограничен брой сведения. Едно ново, добре проверено наблюдение може да разшири знанията за местообитанието, сезонната активност или пътния риск.

Най-ценният принос не е животното да бъде уловено или показано отблизо. Той е срещата да бъде разпозната, документирана с минимално безпокойство и предадена по начин, който пази както научната стойност на данните, така и самото място.

Източници и допълнително четене

Източниците са проверени на 20 август 2026 г.

1. Червена книга на Република България. Черноврата стрелушка — Platyceps collaris. Том 2 — Животни. БАН и МОСВ.
2. Milchev, B. (2021). New data for the threatened Collared Dwarf Racer Platyceps collaris (Müller, 1878) (Squamata: Colubridae) in Bulgaria. Biharean Biologist, 15(1), 71–72.
3. Šmíd, J. et al. (2021). Ancient diversification, biogeography and the role of climatic niche evolution in the Old World racer snake genus Platyceps. Zoological Journal of the Linnean Society, 193(2), 655–672.
4. Biserkov, V. (ред.) (2007). Определител на земноводните и влечугите в България. София: Зелени Балкани, 196 с.; глава „Черноврата стрелушка“ от Б. Наумов, с. 117–118.
5. Schätti, B., Baran, I. & Maunoir, P. (2001). Taxonomie, Morphologie und Verbreitung der Masken-Schlanknatter Coluber (s. l.) collaris (Müller, 1878). Revue suisse de Zoologie, 108, 11–30.
6. Uetz, P., Freed, P., Aguilar, R. et al. (ред.). Platyceps collaris — The Reptile Database.
7. Министерство на околната среда и водите. Закон за биологичното разнообразие — чл. 37–38 и Приложение № 3.
8. European Environment Agency. EUNIS species factsheet: Coluber rubriceps / Platyceps collaris.
9. Bowles, P. et al. (2025). European Red List of Reptiles. Publications Office of the European Union.
10. Natural Earth / DataHub. Country Polygons as GeoJSON. Публично достъпни географски контури, използвани за основата на обобщената карта.